Смисъла на поста

Постът е преди всичко пречистване на душата, а после и на тялото.
Същността на поста е в т.нар. духовен пост, при който е наложително да се въздържаме, доколкото имаме сили, от всички разновидности на греха: грехове на сърцето, на езика, на волята и на мисълта. Това значи, че периодът на поста е времето в което трябва да удвоим силите си в борбата с това, което ни отдалечава от Бога и от хората - завист, злоба, гняв, себелюбие, алчност и гордост, осъждане на другите, сквернословие, блудни помисли, празнословие и волнодумство.
Духовният пост се практикува най-вече с усилване на молитвите и с осъзнаване на собствената греховност; колкото е възможно по-често посещаване на богослуженията, особено на св. Литургия; с благотворителност и милосърдие; с четене на Свещеното Писание; с утешаване на самотни и нещастни хора. Колкото повече се стремим да усмисляме и изпълняваме изискванията на духовния пост, толкова по-лесен ще е и телесният.
Духовният пост стои винаги над телесния, защото сам Господ определя, че ”не това що влиза в устата осквернява човека, а онова що излиза от устата, то осквернява човека” (Мат.15:11). Постът безспорно е трудно дело, което изисква свободно желание, усилия и голямо търпение. Трябва постоянно да упорстваме и да се противопоставяме на всевъзможните трудности, свързани с него: упреци срещу поста и убеждаване, че той е излишен или пък вреди на здравето; подигравки от околните, стремежа им да ни въвлекат в грях (макар и често несъзнателно), нашепванията на лукавия, че не е нужно да призорваме себе си, след като през останалото време борбата, която водим не е толкова усилена и др.
Съществува и друга опасност, от която трябва да се опазим - постещият да се възгордее от мисълта, че е по-съвършен и възвишен от другите. Разбира се трябва да внимаваме и за обратния вариант - човек може да се отчае при мисълта, че е толкова грешен, че каквото и да прави, не би могъл да умилостиви Бога.
Стигаме и до най-важната част на поста Покаянието. Чрез него признаваме своята греховност и осъзнаваме слабостта си. Именно сега е моментът да преобърнем живота и начина на мислене, искайки помощ от Христос.
Постът завършва с изповед и с приемането на св. Причастие, което е най-великото тайнство на Христовата Църква. При него участващият приема Тялото и Кръвта Христови, под видимата фсорма на хляб и вино, за духовно спасение и телесно здраве.
За пръв път Тайнството се извършва от самия Христос по време на тайната вечеря: ”Вземете, яжте, това е Моето тяло. Даде им и рече: Пийте от нея всички; тази е Моята Кръв на новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете” (Мат. 26:28). Сам Господ определя огромната спасителна сила на най-великото Тайнство: ”Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йоан 6:54). За да бъде спасително приемането му, християнинът трябва да осъзнае няколко неща. Първото и най--важното е всеки да отговори на въпроса - Защо иска да приеме св. Причастие. Църквата е запазила многобройни свидетелства за телесно изцеление след приемане на Светите Дарове, но трябва да осъзнаем, че най-великото чудо се извършва в човешката душа. Затова трябва да се стремим да приемем св. Причастие с правилната и сърдечна вяра. Второ - понеже това е нещо много важно, желателно е да обърнем специално внимание на подготовката и изпитанието на душата и тялото - чрез
Постът е преди всичко пречистване на душата, а после и на тялото.
Същността на поста е в т.нар. духовен пост, при който е наложително да се въздържаме, доколкото имаме сили, от всички разновидности на греха: грехове на сърцето, на езика, на волята и на мисълта. Това значи, че периодът на поста е времето в което трябва да удвоим силите си в борбата с това, което ни отдалечава от Бога и от хората - завист, злоба, гняв, себелюбие, алчност и гордост, осъждане на другите, сквернословие, блудни помисли, празнословие и волнодумство.
Духовният пост се практикува най-вече с усилване на молитвите и с осъзнаване на собствената греховност; колкото е възможно по-често посещаване на богослуженията, особено на св. Литургия; с благотворителност и милосърдие; с четене на Свещеното Писание; с утешаване на самотни и нещастни хора. Колкото повече се стремим да усмисляме и изпълняваме изискванията на духовния пост, толкова по-лесен ще е и телесният.
Духовният пост стои винаги над телесния, защото сам Господ определя, че ”не това що влиза в устата осквернява човека, а онова що излиза от устата, то осквернява човека” (Мат.15:11). Постът безспорно е трудно дело, което изисква свободно желание, усилия и голямо търпение. Трябва постоянно да упорстваме и да се противопоставяме на всевъзможните трудности, свързани с него: упреци срещу поста и убеждаване, че той е излишен или пък вреди на здравето; подигравки от околните, стремежа им да ни въвлекат в грях (макар и често несъзнателно), нашепванията на лукавия, че не е нужно да призорваме себе си, след като през останалото време борбата, която водим не е толкова усилена и др.
Съществува и друга опасност, от която трябва да се опазим - постещият да се
молитва, пост и въздържание. Като третото може да се каже, че трябва да сме извършили другото църковно Тайнство - Покаяние, затова е задължителна изповедта при свещеник.
Когато осъзнаем истинската същност и цел на поста, той не би трябвало повече да се възприема като здравословна диета. Затова ако човек не е готов да приеме духовната страна на поста - по-добре е да си направи една диета. Но да не си мисли, че това е пост, защото така само залъгва себе си и си нанася духовна вреда.
материал от Варненска и Великопреславка Света митрополия (http://mitropolia-varna.org)

Светите Отци за поста

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;
като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!
Бъди благоговеен във всичко, бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?
И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни.
Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.